Дзаааак :)

Вечер - най-обикновена.
Късен пролетен прохлад.
Чудя се що става с мене?
Как се бутнах в този ад?
Верно, цял ден се усмихвам
и подскачам, и флиртувам,
ала на сърце е стихнало.
Май, май още си тъгувам.
Пусто! Дявол да го вземе!
Ужким сила продуцирам,
уж, за нищо не ми дреме,
пак ли ще се депресирам?
Не, не трябва! Теб те няма.
Пък и аз съм си ината.
Казвам си, че си измама,
… а те търсят сетивата.

This entry was posted on понеделник, февруари 13th, 2006 at 5:13 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.