Дзаааак :)

Провокираш ли ме, миличък? Недей!
Желаеш да пострадам, позлобея?
Абсурд! Та аз съм щерка на Орфей
в най-сдухани моменти даже пея.

Желязна съм, разбираш ли? Бетон!
Не ме щади - раздавай щедро ласки.
Все някой ден (така е по закон)
на онзи свят ще си свалиме маските…

А аз, тъй много искам да летя,
та зорко пазя за местенце в рая.
Затуй, наместо хубав чифт рога
желая тебе щастие на края!

This entry was posted on понеделник, февруари 13th, 2006 at 5:15 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.