Дзаааак :)

Обичай ме! … и аз ще се науча.
Та този ни живот е толкоз кратък,
Едва ли ще живея като куче -
невярващо, че има “по-нататък”.

Обичай ме! Но някак… търпеливо.
До днес живота светъл все ме учи,
че утрото е цветно или сиво,
но краят все е неблагополучен…

Обичай ме! Разбивай всички леми,
разбъркай всяка моя философия.
Обичай ме… със нежност за “големи”
Опитомявай лудите ми фобии…

Обичай ме! Изтривай всеки спомен,
безмълвно… не ме карай да се вричам.
И упорит бъди. Дордето се опомня
току пък виж и аз те заобичам.

This entry was posted on понеделник, февруари 13th, 2006 at 5:09 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.