Дзаааак :)

Проклинам те, когато в нежна утрин
събудиш се до топло женско тяло -
с носталгия за мене да си спомняш
и как била съм аз за тебе само…

Проклинам те, когато се загледаш
в очи дълбоки, тъмни и искрящи –
във мислите ти аз да се усмихвам
и лявата ти област да се схваща…

Проклинам те, когато я намериш,
онази най-последната в живота
съмнение във тебе да извира
и мене да припомняш неохотно…

Проклинам те, до край да съм ти слабост
и вечно да се чувстваш раздвоен.
Проклинам те, до най-дълбока старост
с едно око да гледаш все към мен!

This entry was posted on понеделник, февруари 13th, 2006 at 5:10 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.