Дзаааак :)

Ще лягам, че така ми е студено…
самотно, празно някак, безисрящо.
Дъждът вали на едри капки в мене,
измива ме, но образ нов не праща….

Та спирам и си лягам моментално!
И ще сънувам - хора и пейзажи.
Ще се сънувам себе си - нахална,
нафукана, ще съм цинична даже…

Ще бъда и принцеса - глезурана,
(от този тип със маникюр и пудра).
Ще бъда и наивно - обиграна,
ще бъда и налудничево - мъдра.

В съня си аз ще бъда нечий център,
Ще бъда свят и цялата вселена.
И току - виж събудя се “по-пълна”
и видя Слънчо най-подир при мене.

This entry was posted on понеделник, февруари 13th, 2006 at 5:12 and is filed under . You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.